Хормони, затлъстяване и здраве - Част 1

8 юли 2024
Хормони, затлъстяване и здраве - Част 1

      Затлъстяването е сериозен проблем за общественото здраве, тъй като увеличава риска от хронични заболявания като хипертония, диабет, коронарна болест на сърцето и някои видове рак. Средно в ЕС наднорменото тегло и затлъстяването намаляват продължителността на живота с почти три години. Докладът на СЗО "Европейски регионален доклад за затлъстяването през 2023 г." показва, че наднорменото тегло е четвъртата по значимост причина за преждевременна смърт след високото кръвно налягане, неправилното хранене и тютюнопушенето, което съответства на повече от 13 % от общия брой смъртни случаи. В крайна сметка оценките сочат, че наднорменото тегло и затлъстяването са причина за смъртта на над 1,2 милиона души всяка година в европейския регион на Световната здравна организация (СЗО), който включва 53 държави.

   За голямо съжаление и в България, броя на хората с наднормено тегло все повече се увеличава. Знаем, че затлъстяването е много неприятно за външния ни вид, но най-вече то е десетки пъти по-лошо за здравето ни, което би трябвало да ни накара да се замислим.

    Няма как сега да обърнем внимание на всичките хормони и тяхното влияние, но ще обърнем внимание на тези, които ни правят дебели, болнави и мързеливи. И въпреки, че ще докоснем върхът на айсберга, при всички положения ще имаме полза от това.

  Ние ще направим за вас първата крачка, като обобщим малка част от информацията за основните хормони произвеждани в човешкото тяло, от които зависи нашия добър външен вид и доброто ни здраве. И ако с тези няколко реда ви накараме да се замислите, ще е едно добро начало  за вас и другите около вас.

 

    Хормоните Лептин, Грелин, Инсулин, Адипонектин и Кортизол са ключови играчи, когато става въпрос за отслабване.

 

   Лептинът ни казва кога да оставим вилицата. Той регулира чувството ни за ситост. Когато се нахраним, лептинът се произвежда и освобождава от мастните клетки, след което пътува в кръвта до мозъка ни, където при нормални обстоятелства, казва на нашия хипоталамус (частта от мозъка, която отговаря за апетита), че сме сити и трябва да спрем да ядем. Приетата енергия чрез храната не се съхранява в мастни депа, а се използва пълноценно от организма. Когато нивата на Лептин са ниски, гладът е неконтролируем и тялото се опитва да Ви принуди да си набавите повече енергия, която да складира като мазнини и да възстанови нивата на Лептин. И вие започвате да ядете...

  • Въпросът е, щом организма регулира така умело и изкъсо глада и апетита, защо продължаваме да качваме килограми?

    Когато нивата на Лептин са достатъчно високи, но вие продължавте да се храните, нарушавате способността си да разберете дали сте сити и което е по-лошо, рецепторите за Лептин в мозъка ви "изтръпват" за сигнала за ситост. Тъй като Лептинът се секретира от мастната-адипозна тъкан, колкото повече мазнини имате, толкова повече Лептин ще има в кръвта ви. Обаче такива повишени нива за продължителен период от време правят мозъка по-малко чувствителен към хормона.

 

    И пак да повторим:

  • Човек е натрупал резерви, дори е с наднормено тегло, но не спира да яде, а мозъка не получава сигнал за насищане чрез Лептина, с което да спре усещането на глад и желанието му да продължи да зарежда депата с мазнини.

    Но защо хипоталамуса не получава този сигнал? И отговорът, който ще дадем е:

   Лептиновата резистентност е не само предвестник на инсулиновата резистентност, но е и много подобна. Нивата на лептин могат да продължават да растат, докато Вие продължавате да ядете и да трупате излишни мазнини. Когато нивата на лептин са високи, храната не изглежда толкова привлекателна. Но при хората с лептинова резистентност, чувствителността на рецепторите е намаляла и мозъкът не получава знак, че енергоприемът е висок. Нивата на хормона Лептин зависят от нивата на мастна тъкан в тялото, тоест колкото повече мазнини имате, толкова по-сити би трябвало да се чувствате и съответно би трябвало да ядете по-малко. Но гладът не отминава, а вие продължавате да ядете и да повишавате теглото си. Лептинът е хормона на ситостта.

 

    Грелин е хормона на апетита. Той увеличава мазнините, намалява метаболизма и предпазва тялото от ниска кръвна захар, причинена от глад. В миналото, когато храната не е била налична веднага, както е днес, той ни е помагал да оцелеем, като поддържаме здравословно ниво на телесните мазнини. Но днес той е „лошото момче”, което осуетява опитите ни да отслабнем. Клетките на стомаха и гастроинтестиналния тракт секретират Грелин. Той изпраща сигнал в мозъка за глад и значително повишава апетита. В тялото на човек обикновено се наблюдава повишаване на този хормон непосредствено преди хранене, като един своеобразен сигнал за "старт". По време на хранене, нивото му намалява, а след хранене, то е съвсем ниско. Към края на храненето нивото на хормона Грелин пада, а това на хормона Лептин се увеличава пропорционално. Двата хормона са променят обратнопропорционално - ако единият се увеличава, то другият неизбежно намалява. Нивата на Грелин се увеличават значително след диета, особено диети, които включват ограничаване на калориите, което може да обясни защо връщаме обратно теглото. Той е основният виновник за „Йо-йо” ефекта.

 

   Инсулинът е хормона отговорен за използването и съхранението на енергия. След хранене помага на клетките да използват хранителните вещества – въглехидрати, мазнини и протеини. Инсулинът е пептиден хормон, произвеждан и синтезиран от панкреаса – храносмилателна жлеза, намираща се зад стомаха. Специализираните бета клетки в панкреаса "усещат" повишената концентрация на глюкоза и аминокиселини след хранене, и освобождават инсулин в кръвния поток. Освобождаването на инсулин е строго регулирано при здрави хора, за да се балансира приема на храна и да се задоволят метаболитните нужди на организма. Инсулинът е от решаващо значение за цялостното здраве и оцеляване. Проблемите с производството на инсулин могат да доведат до хипогликемия (много ниска кръвна захар), хипергликемия (прекалено висока кръвна захар) и диабет. Когато нивата на инсулин не са в рамките на нормалното, това може да има негативен ефект върху всички тъкани, органи и системи. Както казахме по-горе, лептиновата резистентност в повечето случаи води и до инсулинова резистентност, което са две огромни крачки към диабета.

    За инсулинова резистентност говорим, когато клетките в мускулите и черния дроб не реагират добре на инсулина и не могат да използват глюкозата в кръвта за енергия. За да компенсира това, панкреасът започва да произвежда по-голямо количество инсулин. Но клетките продължават да не реагират на инсулина, а това води до натрупване на твърде много глюкоза в кръвния поток и нивата на кръвната захар се повишават. Синдромът на инсулинова резистентност обикновено настъпва без конкретни признаци, но след време  започват да се наблюдават редица здравословни проблеми като затлъстяване, високо кръвно налягане, високи нива на холестерол и триглицериди, сърдечни проблеми, неалкохолна мастна чернодробна болест и за капак - диабет тип две.

    От нас зависи дали инсулина ще е най-добър приятел или ще се превърне в смъртен враг.

 

   Адипонектинът е основен хормон за изгаряне на мазнини. Когато нивата на адипонектин се покачват, теглото намалява. Лептинът и адипонектинът се допълват по своите функции. Адипонектинът е фактор за чувствителността към инсулин и лептин. Висок адипонектин е равен на висока инсулинова чувствителност (обратното на инсулинова резистентост, която е опасна).

 

   Кортизолът е естествен хормон, който се произвежда от надбъбречните жлези. Той е известен като „хормон на стреса“, защото основно се секретира когато сте депресирани, тревожни, стресирани, нервни, ядосани или физически наранени. Кортизолът стимулира разграждането на протеини до аминокиселини. Аминокиселините напускат тъканите и навлизат в кръвния поток. Когато достигат до клетките на черния дроб се преобразуват до глюкоза при процеса глюконеогенеза. Когато нивата на кортизол се запазят високи за продължителен период от време, резултатът е загуба на мускулна тъкан и висока кръвна захар, а тялото ни започва да трупа мазнини, като превантивна мярка. Кортизолът е хормона, който влияе на другите хормони. Той до голяма степен е виновен за натрупването на мазнини около корема, глада за сладко и тестено, прави ни раздразнителни и податливи на лошо настроение, тъй като блокира хормоните на щастието. Още по-лошото е, че ако подходим с драстични мерки за ограничено хранене и твърде сурови тренировки, ескалират хормонални и емоционални проблеми.

    Кофеинът повишава кортизола и пречи на съня.

 

   Сънят пълноценния нощен сън регулира хормоните Лептин, Грелин, Инсулин и Кортизол, и обратното - ако имаме дори една нощ непълноценен сън, това веднага променя нивата на хормоните и влошава инсулиновата чувствителност. Малкото сън води до висок Грелин и нисък Лептин или с други думи, колкото по – малко спим, толкова по – гладни ще бъдем.

 

    Всичко, което се случва в човешкото тяло, може да се обясни с действието на един или друг хормон. Хормоните са тези, които казват на клетките в тялото какво да правят. За лошо или за добро, ако имаме хормонален дисбаланс, то тялото боледува, а психиката страда.

 

    За съжаление не можем да упражняваме съзнателен контрол върху нивата на отделните хормони. Няма как да си кажете наум: "Хм... нека да секретирам малко Тестостерон", или „Нека сега Кортизола да намалее“. Но можем съзнателно и ежедневно да направим правилните избори, като избираме колко и каква храна ядем, колко и кога работим, колко и кога си почиваме, колко време отделяме за спорт и движение.

 

    Въобще замисляме ли се с какви хора сме се обградили и как те ни помагат или пречат да се справим с ежедневния стрес в нашето битие? Знаем ли кое е правилно и добро за нас? Можем ли да вземем правилните решения или ще си плаваме по течениетото, докато дойде водопад?

 

    Сигурни сме, че ако знаем , то непременно ще имаме силата и да можем. Да можем, да променим своя режим, да можем, да променим преоритетите си, да можем, да помогнем първо на себе си и после на другите. Да променим живота си и да бъдем здрави, усмихнати и щастливи. Тогава съзнателно ще успеем да влияем на хормоните и техният баланс, а тялото ни веднага ще ни се отблагодари.

7 декември 2022 Природните имуностимуланти

Как природата ни помага за подсилване на имунитета?

прочети още

7 юни 2022 Какво трябва да знаем за ензимите и защо са толкова важни за нашето здраве?

Ензимите - важна част от храносмилателната ни система.

прочети още

21 февруари 2022 Суперхраните - Част 2

Суперхраните - Част 2 - спирулина, хлорела, мака, ашваганда, акай бери и моринга

прочети още

9 декември 2021 Пробиотици, пребиотици и синбиотици - какво е добре да знаем за тях!

В тази статия ще ви помогнем да научите повече за тях и защо е важен техния прием!

прочети още

1 ноември 2021 Грижа за сърцето и кръвоносните съдове.

Със своето многообразие и величие, природата е създала много природни продукти, чието действие е насочено към сърдечно-съдовата система. Ето кои са те и какво е тяхното действие

прочети още

22 октомври 2021 Предменструален синдром (ПМС) и менопауза

Предменструален синдром (ПМС) и менопауза - причини, симптоми и препоръки за начини за борба с неприятните симптоми.

прочети още

15 октомври 2021 Суперхраните - Част 1

Какво е Суперхрана? Защо я наричат така? С какво може да ни бъде полезна? На тези и много други въпроси ще отговорим в няколко статии посветени специално на Суперхраните.

прочети още

8 октомври 2021 Защо ни болят ставите през есента и как да се справим с това

Една трета от хората в зряла възраст реагират на промените във времето.

прочети още

6 октомври 2021 Как да подсилим детския имунитет за есента.

В тази статия ще обърнем внимание на познатите ни и непознати похвати, с които да стимулираме и укрепим имунната система на нашите деца.

прочети още